Християна Спасова

Рисувам животни, откакто се помня. Не прилежните животни от учебниците, а истинските — котката, която ви съди мълчаливо, петелът, който е загубил спора, но не и достойнството си, мишокът, който винаги е чул нещо.

Работя мокро в мокро: пускам водата и пигмента да се разберат сами и гледам да не им се бъркам. Аз добавям само погледа — онази малка искра, заради която после стоите пред листа и се чудите какво точно си мисли това същество за вас.

Творбите ми живеят при хора на много места по света и, доколкото знам, се държат прилично. Ако някое от тези същества ви е погледнало както трябва — пишете ми.